История на ракията в България

В България има една дума, която всеки знае и е една от първите думи, която всеки чужденец научава. Това е думата ракия. Много често тази дума се асоциира с балканските държави и всяка от тях твърди, че ракия произлиза от родната му родина. 

Наименованието на питието ракия идва от турската дума raki. В същото време обаче думата raki произлиза от арабската дума arak, което в превод означава пот. Арабите използват тази дума, защото, докато берат плодовете за направата на ракия, се изморяват изпотяват.

Макар да се счита за един продукт, ракията се произвежда по различен начин в различните райони. Тя се прави с различни съставки, начини за дестилиране, който се различава спрямо законодателството на всяка територия. 

Най често съдържанието на алкохол в ракията обикновено е 40%. Всеки българин знае обаче, че ракията, направена в

домашни условия обикновено е по-силна (в повечето случаи 50% или нагоре) .

rakiq grozdova

Ракията в България 

В България е открит фрагмент от съд, използван за направата на огнената напитка, което дава данни, че производство на ракия в България датират от XI в. Имайки предвид античността на фрагмента, някои историци считат, че тя е възникнала в България.

Има много спорове и факти откъде точно произлиза ракията, но има много фактологични доказателства, че тя произлиза от България, тъй като ние сме изключително древна държава. 

Видове ракия

Почти всеки Българин може да назове на секундата двете основни групи ракия в България. Гроздовата и плодовата. Магията на ракията е, че тя може да се направи от изключително много неща. Например сливи, кайсии, дюли, круши, праскови и дори от червени горски плодове. 

В България има две основни групи: гроздова и плодова ракия. Може да бъде направена от сливи, кайсии, дюли, круши, праскови и дори от червени горски плодове. 

Най-разпространените видове са:

 grozdova rakia nashe loze

Гроздовата ракия

Гроздовата ракия се прави сравнително лесно, но за да създадеш истински приятна и вкусна за консумация напитка е необходимо много опт и внимание в направата. В зависимост от начина на направа тя може да има различни разновидности. Местното законодателство разграничава дестилацията посредством ферментирал гроздов сок – шира или люспа. 

За направата на огнената напитка от грозде обикновено се използва бял сорт, който е много ароматен като мискет, совиньон блан, димят и други видове мискет. На български наричаме “джибри” суровината за дестилиране, когато ракията се прави на базата на вино. За най-добри резултат Ферментиралата шира се дестилира в медни дестилатори, за да достигне 65% алкохол от вкусни плодове, билки, подправки и за допълнителни вкусове можете да се добавят цветни ухания.

Плодова ракия 

Както повечето от вас биха предположили, плодовата ракия се произвежда от най-различни плодове. Използват се плодове заради високото им съдържание на захароза, което е основна съставка при получаването на етанол. Най-популярните плодове за направата на ракия в България са кайсии, сливи, праскови, круши и дюли. 

Преди да се превърнат в ракия плодовете преминават следните етапи: беритба, измиване, смиляне, ферментация, дестилиране и престояване. 

Обикновено ракията е безцветна, освен когато и се добавят разни билки и други съставки, които да я оцветят. 

Сливова ракиена напитка

Ракия за ритуали

Ракията е много древна напитка и е важна част от бита на Българите. Много често тя присъства в обичаите за зраве или погребения както в България, така и в редица други балкански страни. В края на православно погребение, хората пият ракия с парче пита за покоя на душата. Друг ритуал е да се излее малко от напитката изричайки “Мир на душата му”.

Също така повреме на сватби има традиция, бащата на младоженеца да обикаля масите и да вдига тост с гостите като пие ракия на всеки тост.  

Друг ритуал е, да се пие ракия за здраве. Много често когато някой настине му се прави компрес с ракия около гърлото или му се намазва носа за лечение.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *